Последната притча се пише със кръв,
не защото е зима и трябва контраст.
За всеки е важно да остави следа,
подир да заглъхне сетният глас.
Имоти, бижута, все ценни неща,
доказали временно лукса.
Де юре свидетелстват коя си била,
заложен във тях е и спусъкът.
Сезонът е зимен, нямаме власт.
Ще прииждат води и покълва нов свят.
Последната притча - дъх във снега -
топи се и няма обрат.