Не израснал на завет -
еделвайс между тръни -
нямам нищо наяве,
освен сънища.
И сред угари тъмни
тегля страст, горест, пепел,
а когато се съмне,
думи слепвам.
Тръпно цвят после смествам
между слънчеви пики.
И кълват врани често
светлика му.
Но така или инак,
щур или дваж по-кротък,
покрай нас ще отмине
животът.
Затова лист не свличам
в мътни вади и храсти,
а над мен песен птича
расне…
© Ивайло Терзийски Всички права запазени