Един бездомник си говори,
самотен в хорската тълпа.
Поглежда стреснато нагоре,
въобще нехае за света.
Светът не го и забелязва.
Фучи животът с мръсна газ.
Той крие в скъсаната пазва
съкровище – намерен фас.
И разговаря със звездите.
Разказва им безброй неща.
Разбира тайните им скрити.
Единствен дом му е нощта.
А сутрин мие се с росата
и тръгва гладен и свободен,
презрял напълно суетата
от вещите да си заробен.
Със Дявола не сключва сделки
и добротата си не крие.
Натясно в грозните панелки
бездомници сме всъщност ние.
© Нина Чилиянска Всички права запазени