12.08.2018 г., 10:14 ч.

Един божи ден 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
324 0 1
Денят ми - някак равнодушно,
се ниже под небето цял.
Отвсякъде е все задушно
и хоризонта си е бял.
А аз забързано го следвам
и нося свойте грехове.
Наум със Космоса беседвам,
с неговите светове.
И аз - самотен на земята,
загледан в тези небеса,
гадая с мисъл за маята
на всички божи чудеса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • — Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....
  • Скъпи, Дядо Коледа, прости ми! Някак си, пораснах много бързо. Ако можеш, детството върни ми, за да ...
  • Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...

Още произведения »