rajsun (Райчо Русев)
541 1380
7.04.2009 г., 9:05 ч.

Един ден 

  Поезия » Друга
733 0 15

Добро Небето. Толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.

Добра Земята. Толкова добра.
Олюля се, но не се продъни.
А Слънцето - то нищо не разбра.
Остана да виси, но стана тъмно.

Добър е тоя свят. Добър, добър!
Уцели ме в ума и във сърцето.
Удари лошо, ала не до смърт.
Остави как умирам да се гледам.

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Райсън...
    Пак ми стисна сърцето...
  • Така усещаме, че живеем!
    Сърдечни поздрави!!!
  • Валентин Йорданов го е казал чудесно. Няма какво да добавя, освен поздравления за краткия и стегнат стил и дълбокия замисъл.
  • Красива лирическа творба.
    Една от рядко срещаните.
    Поздрав, Райсън!
  • След такива суперлативи на човек да му е неудобно да каже едно благодаря)))
    От сърце!
    Бъдете!
  • Всяка сутрин небе, като твоето ме поглежда отвсякъде...
    С него си пием кафето и говорим...до някъде.
    После земя, като твоята в дървесата изписква птичешки...
    остаряваме, както пеят от всякъде... за да знаем,че живота обичаме!
    ... !!!
  • Силен стих, Райсън! Поздрави!
  • Пишеш адски въздействащо!

    С удоволствие те чета! Силнооо!!
  • Покланям ти се!
    Ти си човек-поезия!
  • Браво, Райчо, много ми хареса! Поздравления!
  • ...!*
  • и не мога да спра сълзите...
    Райсън...как си го казал само...човек-поезия си ти.
  • и повтарям послеписа на Весела!
  • ... Райсън!!!*

    п.п.: Ако не умираме всеки ден, гледайки как превъзмогваме съдбата - как ще усетим, че сме живи. А? ... Поздрави!
  • Харесах този стих.Бих казал като кръпка така:

    Добър е този стих, съвсем добър.
    Накара ме дълбоко да помисля
    за смисъла на земната ни твърд,
    за простите житейски истини...
Предложения
: ??:??