Един и същи тон

Една и съща нота

Едно събуждане

Пред плачещ вече ден

Стана ли време

Да се сбогуваме

* * *

Излизам

Да се търкулна надолу по улицата

Плакати

За слънчев цирк

(никога няма да отида повече

да се правя че ги разбирам)

Боята по оградите

В различни цветове

Не може да скрие ръждата

И семейните им проблеми

Баща и майка

Не могат да имат дете

И в ръцете си го стискат

За да не се разпилее

Посади още едно цвете

И дай живот на още едно

Дърво

Защото бездарни са всички поети

И са увяхнали корените им

Аз тичам вече

Към мястото където

(никога няма да отида повече)

Музика трепти в други цветове

Тичам и се спъвам в твоите

Опити да ме оправиш

Защото не всичко ми е наред

Например...

Срамувам се да си кажа името

Когато ме попитат на колко съм години

И цифрите на стената на очния лекар

Са знаци които не значат нищо

Затова ще мълча

И ще стъпвам само на белите плочки

В коридора на всяко училище

Следвай ме

За да видиш какво е да си най-ниският във випуска

Искам вкъщи

Пред изключения телевизор

Да броя мръсни стотинки

И да не ми работи...

Музата

Искам вкъщи

Да си мечтая за

(никога няма да отида повече)

Стая пълна с момичета

Които не мога да имам

Защото очилата ми са дебели

Колкото стените

Които съм построил около себе си

Искам музика

* * *

Напих се онази вечер

Колкото да не ме боли повече

Пробутаха ми едни фалшиви

Хапчета-отрова

Останах в тъмната си стая

Да гния

И през студения си прозорец

Да броя снежинките

И се блъскам с юмруци

Докато лицето ми посинее

Защо трябваше да ме оставиш тук

Искам музика

А ми е писнало от всичко

* * *

Още ми се сърдиш

Задето не всичко ми е наред

И че в главата ми бръмчат

Повече от девет планети

Още ме гледаш накриво

Защото сме пораснали и двамата

А не се научихме да се обичаме

* * *

Един и същи ден

Една и съща вечер

Едно измъчено

„Да се опитаме

Още веднъж

Да се разберем

Накриво“

23 април 2011