valcanyon (Валентин Миленов)
787 1821
7.11.2017 г., 11:30 ч.

Един Поет 

  Поезия » Философска
881 0 6

                                                                Един поет

 

Поетът с любов реди своите слова,

пише за хората с надежда една,

да достигне до тях неговата творба,

словата му за Живота и за Любовта!

 

С малка книжка протяга ръка,

забързани, замислени и изморени хората

минават покрай него  и неговата книга.

А той е вложил себе си и парите си в това!

 

На улицата силен вятър брули голата му глава,

свърши хубавото време и дойде студа. 

Малко момиче с майка си сега

приближи се и протегна своята ръка.

 

- Здравей, чичко. Колко струва книжката?

А той усмихна му се и протегна своята ръка. 

- Подарък е от мен, вземи я, малка душа!

Тя пое я и благодари.Отиде при своята майка.

- Довиждане, добър Човече и от мен,

поезията ти ще ме стопля в мразовит ден!

 

А хората забързани, намръщени го подминат,

студа пронизва старото му палто,

за човещината си те забравят,

а той ще легне гладен в своето легло!

 

Защо тъй стана, какво се промени?

Хората са същите, но вече други, уви!

 

Тъжно поклати поета своята глава,

бавно книжката със стиховете си прибра,

а една сълза се спусна по неговата буза.

 

Ето вече е зима и сняг заваля,

бели снежинките падат в калта!

Бели като душите на хората,

но стават черни в калта!

 

Денят отмина, спуска се вечерта,

утре пак ще дойде той тук,

да раздава Вяра, Надежда, Любов и Доброта!

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??