koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
22.05.2013 г., 10:58 ч.

Един поет - самотен мъж 

  Поезия » Друга
451 0 8

Премята вятър стиховете

във есенната ми душа.

Настръхват в мене греховете

и се разхождат те пеша.

 

А аз с метафори и рими

рисувам си живота днес.

И с факти - тъй неоспорими

доказвам мъжката си чест.

 

Родените от мене думи,

написани със твърд молив,

играят си със жълти шуми

и с облака над мене сив.

 

И този облак се разплаква -

излива сълзи, като дъжд.

Решил е днеска да оплаква

един поет - самотен мъж...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми!
  • Благодаря, Ирина!Честит празника 24 май!
    Привет от мен!
  • Страхотно е! Тъгата завладява и те размисля до краен предел Внушително! Браво!
  • Благодаря, Водичке!
    Благодаря, Алина!
    Бъдете здрави и обичани!
    Поздрав от мен!
  • Изтънчено и много истинско. С малко думи много си казал.!!!!!!!!!
  • Всички добри поети са самотници.
    Кураж, Ники! :
  • Благодаря, Руми!
    Благодаря, Белла!
    Желая Веи лек ден и поздрави от мен!
  • Много сме самотните поети,но за сметка на това-най-чистите души!Поздрав!
Предложения
: ??:??