На Стоян!!!
Един незабравим приятел...
Питат ме отново - "Защо си тъжен?
И защо очите ти са пълни със сълзи?"
- Ах, вече зная, животът понякога е злобен
и отнема ни най-скъпите души,
затова и аз сега тъжа...
Един приятел - само как ми липсва,
мисля си, не само и на мен...
Понякога спомени във нас възкръсват -
и всеки става малко променен,
защото тъжни чувства ни разкъсват.
Без теб нашите сърца са някак празни,
липсва ни всичко свързано със теб, Стояне,
и всичките ни думи сякаш са напразни,
пред светлата ти памет само се прекланяме,
ние винаги за тебе ще си спомняме...
04.V.2011
© Илия Кузев Всички права запазени