Животът за едно момче беше мрачен -
все по-малко хубави неща го сполитаха.
Приятели имаше, но бяха много малко -
мечтите му живи, несбъднати отлитаха.
Но въпреки уплахата от хората навред,
не се отказваше - макар и да го бият -
с думи мръсни, горчиви и нечовешки,
подиграваха го силно - плачеше горкият.
За тези хора, че пише стихове, беше луд,
за тях цирк и посмешище беше той.
Но те не знаят, не разбират какво правят -
не го зачитат за човек, камо ли за герой.
Той продължава само напред...
Не позволи да бъде смачкан от влак,
но сърцето му нежно болката попи -
за хората е чужд, за мене е юнак.