17.04.2020 г., 11:07 ч.

Един завет 

  Поезия » Друга
662 0 0
И аз също ще си замина,
ще ме приспи вечен мраз.
Помнете - най-важна е нашата родина.
Тоест - сплотени бъдете тогаз.
И вижте вън - бездомен мъж,
настанете го в някой приют,
да не го вали сняг, дъжд,
че и той има нужда от уют.
А ти, мила, за мене не плачи,
в живота има и такива неща.
Нека в твоя има слънце, лъчи,
да живееш истински - дух ти завеща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
: ??:??