Изглежда, зъб се кани да ми пада.
И цяла нощ ужасно ме боля.
Преспах в деветата маза на Ада! –
така далеч от Райските поля.
Пих аналгин – и с клечка го човърках.
На джипито му звъннах, май, във два.
И той ми каза: – Брат, ела в четвъртък! –
и после пак зави се през глава.
Това не беше кътник като кътник.
Уж, беше с яки корени – на дъб,
но до четвъртък вече ще съм пътник! –
заради тоя седми горен зъб. ...