ЕДИНЕНИЕ
В мрака следвам твойте стъпки
и с' сълзи следите им попивам,
че тáя черна горест в мене тлее,
както сърцето рохко зее в кръпки,
а аз като опал на хлад изстивам
и само спомена за теб ме грее.
Гласът ти като ехо в далнината
ме привлича и зове неумолимо,
и понасям се във сладко упоение
към обаянието свидно и мечтата,
що лелея с чувство негасимо – ...