Отгледана от щурчова стихия,
тревата е пораснала до арфа
и пръстите ми върху нея свирят,
и пее светлината, и ми вярва.
И ти ми вярвай също като нея,
най-много ако вече не заплача
за лудостите преходни и дребни,
за счупените приживе играчки.
На вятъра неясните посоки
ще искат най-изисканата струна,
но пиеща от слънчевите сокове,
душа душата тихо ще целуне. ...