Единствената ми мечта бе някой истински да ме обича!

Да държи на мен, да бъда негова Вселена!

Всяка сутрин първата му мисъл да е за мен,

И първите му думи за деня да са „обичам те” ...

Но не самоцелно, не защото трябва,

А защото сърцето му изпитва нужда да ги каже!

Наистина да го мисли, да ме защитава

И душа и сърце за мен да дава!

Една-еднична бе моята мечта,

Не съм копнял за слава и пари.

Само един човек да срещна, който да направи

Дните и нощите ми да са по-добри.

Но няма – всичко е злоба и корист,

Няма вече любов – каквато по филмите и романите.

Никой никого не обича

Всеки гледа само собственото си его.

Никой за другия не дава пет пари,

Гледа едничък той да е добре.

На никой за никого не му пука,

Освен на майката за собствените и деца.

Аз исках някой така да ме обича,

Както знам, че аз съм способен на това.

Търсех, чаках, молих се, плаках,

Но няма, любов на този свят няма.

Имах мечта,но вече не вярвам,

Че в този живот истинска любов ще срещна.

Но може би един ден – когато Бог ме прибере,

В един нов свят – лишен от материално,

Ще има място за това, което тук вече не се намира,

И там – някой ден, някъде, ще открия това, което тук не успях!

Нещо красиво, за което всеки копнее,

Но никой не е готов да даде ...