Patricia555 (Патрисия)
12 202
16.04.2006 г., 21:12 ч.  

Единствено насън 

  Поезия
1770 0 9

Странно е, но сме съвсем сами.
Вървиш към мен, а сякаш си безплътен,
и как със поглед само ме изпепели,
така - като светкавица без тътен!


От твоето докосване изтръпвам,
губя се в пространството и времето,
а настоящето след мен пристъпва
и обратно ми надява стремето.


Мислите блуждаещи отново връща
в плътта ми земна, в светлина превърната.
С ръце от пламък ме прегръщаш,
но се стопявам в тях - мечта несбъдната!


Оставам пак сама в безвремие,
а твоят образ е така далечен...
и осъзнавам, че си бил видение
в съня ми, от събуждане обречен.

 

© Патрисия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??