Една черта по-малко

23.10.2011 г., 8:36 ч.

Поезия

5.0 / 7

512 0 10

Сърцето ми, най-грешният компас,
по скалата любови не отчита.
Да можех да я имам тази власт -
да вярвам само на очите си.
Човешки навик - него питам все,
а то - часовник със стрелки неверни.
Хрипти - бездомно, старо псе...
Или простенва в улична латерна.
Сърцето ми, с размери на юмрук,
брои през удар кратките си смърти.
Най-верният в гърдите чук
от скалата една черта откърти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Портрет на живота
Заспиваш ли?

Заспиваш ли? Аз тази нощ самотна съм във мрака, пак вперила невиждащи очи. Горкото ми сърце химера ч...
Дон Кихот

Тежи ми сянката на всичките неща - огромна, непрогледна и надвиснала. Подгизнала от октомврийската м...
Kопривени крила

Животът ни – една плетачка стара, с изкусни и нетрепващи ръце, плете ни плащеници, все по мяра, наоп...

Още произведения »