ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ
... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат,
навярно съм изглеждал адски смешен, пребъркал безпаричния си джоб,
човечецът край мене си мълчеше със поглед на всеопрощаващ поп,
извадих си кутийката кибритче – и вятър духна, палнах клечка-две,
и аз го гледах – същи Фридрих Ницше, мечтал за по-добрите светове,
и – ето ни! – на пейката ми стара, за пет минути обич си мълчим.
В един живот, по-къс и от цигара, със отлетял в Безкрая светъл дим.
© Валери Станков Всички права запазени