Тъй както си стояха на терасата,
на шкафа наредени четири джанти,
заемаха безкрайно много място
и до прането все ми бяха - "анти".
Но в летен ден небето ми изпрати
такава лятна, чудна изненада -
две гълъбчета, още непознати,
гнездо си свиха на едната джанта.
И въпреки на птичата уплаха,
и литването само щом ме видят...
в гнездото малко две яйца стояха.
Такава радост, кой да я предвиди?!
А после се редуваха тъй чинно
и мътеха си тихо, денонощно...
Каква любов във птичетата мили,
какво желание, каква грижовност?
А аз на пръсти... и вода, и зрънце
до тях, наблизо всеки ден оставям...
и къщата ми с радост се изпълва,
а те започнаха да ме познават.
Сега ме гледа рошавичко пиле
и зее срещу мен със човка малка.
Помилвах го и бързичко се скривам.
Не съм на място - то си има майка!