Една жена ме води във сърцето си,
а друга през мъгла и пустота,
една ме гали нежно с ветровете си,
а друга ме захвърля в бурята.
Една ме обладава само с думи,
а друга с думи мислите краде.
И няма вече нищо помежду ни,
което да ни свърже.
И разделям се на две.
А тази ме събира тихомълком,
не грачи за бижута и пари,
но помни кой съм и на всеки ъгъл -
прехвалва ме на следващи зори.
© Тони Колев Всички права запазени