Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта...
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах.
И тръгвах пак с нозе, до кръв охлузени,
да търся любовта непредпазливо
в мъглата от погубващи илюзии...
Но всеки миг незрим до мен вървеше
Смиреният, родилият се в ясли.
Помазаникът праведен – до грешната.
Небесният Баща – до дъщеря Си... ...