19.10.2008 г., 12:53 ч.

Една (не)банална раздяла 

  Поезия » Любовна
1468 0 10



- При тебе, виждам, празно няма.
Ансамбълът от номера расте
и стана циркова програма.
С какви амбиции дойде?


- Цветът на ирисите ти да видя,
дали от самота са потъмнели.
И съжалявам, ако те обидя
като ти кажа, че са черни цели.
Или е всичко в черно-бяло,
откакто на сърцето не разчитам.
Забравих го, а то крещяло...
Какво му липсва - спрях да питам.
Сложи ръка на моя пулс,
да видиш, че не се шегувам!
Кажи ми нещо от импулс...
Кажи ми, че не те интересувам?!

- Ти можеш да обичаш? Браво!
Тези фрази наизуст ли ги научи?!
И ако трябва да ти кажа право...
само думи са! (Но ги улучи!)
Носиш ми непредвидена рана?
Щедростта ли те води насам?
Но ако до тебе опра и остана,
равносилно е - да се убия сам!


- Използвай думата "ОБИЧАМ" в изречение.
В кое глаголно време ще я сложиш?

- В момента нямам мнение...

- И за кога ще го отложиш?
То, бързо се изрича...

- Ти просто, доста се забави...
И вече как да те обича,
сърцето ми наистина забрави...



© Миа Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??