8.08.2017 г., 13:08 ч.

Една рецепта стара 

  Поезия » Философска
187 0 0

ЕДНА РЕЦЕПТА СТАРА

Две пръчки лозови съм боцнал в двора
и чакам аз лозе да порасте...
Да вярвам ли на таз рецепта стара,
че грозде някога от туй ще се яде.

 

О, бурените трябва аз да окопая,
а трябва също и да ги торя
да ги поливам и да се старая
и всякакви проблеми да реша.

 

А всичко туй не идва на готово,
не може с фокуси да се реши.
Лозето както знаеш не ще слово,
мотиката от зор ще го спаси!

 

Ти скръстиш ли ръцете си на кръста,
не можеш работите да редиш.
Не припкаш ли в нещата си чевръсто,
ти несполуките си ще плодиш!
07.08.2017г. Драгойново

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??