Едно дете да оставиш без внимание
Е един живот, пълен със нещастие…
Една погрешна стъпка
И цветът умира във самата пъпка…
Това дете света ще вижда като черна дупка
Празнотата му едва ще я допълва
Цвета се ражда, за да чувства отвъд своята черупка…
А човек я унищожава!
Една правилна постъпка… е да подадеш ръка
Един живот да опиташ с глътка
Опияняваща Света;
Държаща на Живота… Лъка
Не да чувстваш единствено нещастие… и мъка,
А светлината от деня!
Не да свикваш на самотата, вината и остатъка,
А да живееш във съня…
Един човек да оставиш без отдание
Е като празно обещание…
Една правилна постъпка
И света се ражда… във самата пъпка!
© Кейтлин А. Всички права запазени
Поздрав! Замислящо стихо.