8.09.2009 г., 8:14 ч.
Една сутрин
Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.
И облачето като драснато
върху небето ми се стори.
И утрото потръпна, ласкаво
като усмивка на затворник.
Светулки, хората проблясваха
и ги поглъщаше безкраят.
И аз не знаех: да порасвам ли,
да се събуждам ли – не знаех.
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.
И облачето като драснато
върху небето ми се стори.
И утрото потръпна, ласкаво
като усмивка на затворник.
Светулки, хората проблясваха
и ги поглъщаше безкраят.
И аз не знаех: да порасвам ли,
да се събуждам ли – не знаех.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Райчо Русев Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
