Една сълза в очите ми блести,
събрала в себе си и бъдеще, и минало,
магията на призрачни безброй луни
и един живот, като насън преминал.
Тъгува за разлистената младост,
огряна от лазурени надежди,
пази спомена за изгреви и залези,
когато някой във очите ми се е оглеждал.
Искрят в сълзата цветовете на дъгата
и свежестта на пролетния дъжд,
на есента красивата позлата,
усмихнатият поглед на обичан мъж.
Не искам да се разделям с моята сълза -
тя е моето минало, настояще и бъдеще,
моят спомен, болка, радост и тъга,
ще е с мен до края... и в отвъдното!
© Валентина Иванова Всички права запазени