Над хълма огнения залез,
като мрачен демон се завръща.
Дошъл от синята забрава
и с една въздишка се намръщва.
Надъхал се със зелената дъбрава,
на поляната се блажено отпуска.
Сънува може би нощна серенада
и навярно сега ще почне да танцува.
Над морето пък Луната надникна,
с дъх - миражи му изрисува.
Една утеха от дъното поникна
и тайно на повърхността изплува. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация