Една вечер в Страната на спомените...5

Две горящи свещи и букет от рози,

аз и ти в очите гледаме се пак,

скачат по стените сенки в странни пози-

в ъглите трепери дрезгавия мрак...

Вън вилнее буря, удрят по стъклата

клоните на старият и корубест бряст.

Мисля, че ме грабва, старата, позната,

явно оживяла, някогашна страст!...

А седиш отсреща ти и светлината

на свещѝте само ни дели сега,

искам да съм вятър и разбил вратата

пламъкът, ненужен, в миг да угася...

Пазиш ли я още нежността, с която

тъй ме омагьоса във ония дни:

беше месец август на вълшебно лято,

гледахме небето с падащи звезди...

Бе невероятно: любовта, мечтите,

вятърът, разказващ приказки в нощта...

Помниш ли тогава, с вяра във звездите,

как си пожелахме хиляди неща?...

Искаш ли да върнем миналото време,

в спомените стари, но със нова страст

и от носталгичност, може би, обсебени

да ни обладае дивната им власт!...

... А вилнее буря, тропа по стъклата,

старите желания вънка се тълпят...

Стават чудеса: и вече аз съм вятър,

и разбил вратата- ги пускам в твоя свят!...

Коста Качев,

09.11.2014.