Едно дете
Едно дете
Едно дете към мене доближи,
бях седнал в парка - под липата.
Погледна ме със сините очи
,,Дай, чичо,, - каза и протегна си ръката.
То беше малко... може би на пет -
момченце русо, рошаво и мръсно.
Подадох му пакета слънчоглед,
а то във малката си шепа ръсна.
Седна до мен. Зачопли мълчаливо,
поклащайки си босите крака.
До нас врабчета скачаха игриво,
а на Земята беше слязла пролетта.
,,Това какво е?,, - попита в миг детето
и сочеше нагоре със ръка.
Погледнах аз, а горе във небето,
летяха три красиви хвъчила.
,,Това са хвърчила. Не си ли виждал?,,
,,Не съм!,, - и гледаше в захлас,
а после някак смръщи вежди -
,,Такива птици не съм чувал аз,,
Усмихнах се на логиката детска...
виж колко просто е през детските очи
и колко е наивно, но логично,
че само птица може да лети!
Детето питаше за всичко:
за облаците, за тревата и дъжда.
Къде отива Слънцето, когато
над земята спусне се нощта?
Защо морето е солено,
а камъкът е толкоз твърд?
Защо кръвта е във червено?
Къде има до Луната път?
Доколкото можах, му отговарях,
за друго вдигах рамене,
а то не спираше да пита,
дори не мислеше да спре!
,,А зайчетата малки де живеят?
Във къща или на дърво?,,
,,В хралупа,, - казах -,,С майка-зайка.
Тя пази ги от всяко зло.,,
Едно дете - красиво, рошаво и мръсно.
Със тъжен поглед...
като на ранена чайка,
погледна ме и тихо ме попита:
,,Чичо,.. а какво е майка?,,
© Емил Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Как не съм го прочел до сега?! Изпълнението е прекрасно, а финалът е убийствено-силен!
-
Много хубаво Стихотворение!Аз също пиша и побликувам в Откровения!Ще ми бъде интересно мнението ти за мойте Стихове!Успех ти желая!
-
Силно и въздействащо!Поздравления!
-
Много силно... Друго не мога да кажа, просълзи ме.
-
Силно е. Харесва ми много, края трябва да е тъжен.
-
Тъжно и затрогващ финал! Харесах!
-
Толкова е силно, чисто ..... че всеки коментар ще го зацапа. Просто ще помълча с детето и последния му въпрос .... защо .... защо допускаме да има такива деца ....
Поздравления! -
Не знам какво да кажа, Емо. Много емоционално стихотворение. Весело изкарване на празниците!!
-
Честита Коледа , Емо!
-
Браво! Нямам други думи!
-
Благодаря ти......А финалът е...разплакващ
-
ВЕЛИКОЛЕПНО!
-
Налагало ми се е да отговарям на въпроса "Кой включва луната да свети?"
Чудесен стих, подтиква към размисъл! Откривам чувствителност , която ме радва...!
-
Разплака ме стихотворението ти, Емо! Винаги така става, когато се сблъскваме с истината- или ни разплаква, или ни оставя без думи...
-
"погледна ме и тихо ме попита:
,,Чичо,... а какво е майка?,," - ! -
Много силен и докосващ, актуален стих..., за тези малки - рошави сираци, които никога не са усетили майчина ласка и бащина закрила...!!!
"Детето питаше за всичко:
за облаците, за тревата и дъжда.
Къде отива Слънцето, когато
над земята спусне се нощта?
Защо морето е солено,
а камъка е толкоз твърд?
Защо кръвта е във червено?
Къде има до Луната път?" -
Много силно. Последният въпрос е кулминацията. Това е най-тъжния въпрос на света. Браво!
-
Силно въздействаща творба. Браво!
-
Отдавна не бях чела толкова образен и разтърсващ стих! Много ми хареса! Браво!!
-
Много силен стих!
Въздействащ и разтърсващ!!! -
И ти ли,Бруте....,ах извинявам се,Емо?Ей,разбихте ме днес!
-
Силно въздействащ стих,натъжи ме!
-
Силно и въздействащо!Поздравления!
-
Можеше да бъде и много сълзливо, но не е! Още веднъж– браво!
-
Стига бе човек, няма ли да спреш да ме разплакваш!
Поздрави приятелю, отново ми бръкна в душата! -
Истинско и тъжно...
-
Браво, Емо!
-
Стискам ти ръката Емо!
-
Благодаря Ви приятели. Ани, хареса ми творбата ти. Поздрави на всички.
-
Вместо коментар един мой стар стих...
Слънчеви зайчета в клетка
Слънчеви зайчета
гонят врабчета
по покриви
в ранни утра.
Не покриви,
а сякаш небета
сгромолясано
тежат
във техните
детски сърца.
Ъгъл и просене,
няма надежда,
щом са затънали
в блато и кал.
Найлон и лепило.
Как ли изглежда
талкова вдишана
детска печал?
Някъде другаде
пък светлините
помръкват
след пореден
пиянски скандал.
Свитото зайче
във стаята
няма сълзи.
Мъката
в детската гръд
е убила
и розово, и мечти.
Храсти
от люляци нацъфтяли
в градинка
пред дом за сираци,
напомнят,
че някога,
някой е казал -
лилавото
е самотният цвят
и понякога
безпътие значи.
Стъпки утъпкани
в нечовешки съдби.
Слънчеви зайчета
в клетка помръкнали,
стъпват във тях
и им тежи,
много тежи... -
"Едно дете - красиво, рошаво и мръсно.
Със тъжен поглед ...
като на ранена чайка,
погледна ме и тихо ме попита:
Чичо,..., а какво е майка?"
Чудесно стихотворение. Докосва най-фините струни на човешката душа!
Благодаря за удоволствието при четенето! Поздрав и лека вечер! -
Браво, Емо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
