Едно, две, три...
Време е за малко класика.
Измий очите си, върви
в стъпки мравчени към залеза.
В ушите ти поклащат се треви,
гласът ти е чаровна челюст,
очите ти - сияещи дъги,
а пътят на сенките е пуст.
Камъчето с ръбове от нощен прах
прехвърляй в лапи на щангист.
Знаеш ли, аз теб избрах,
да сложиш тежест във мечтите-лист.
© Йоана Всички права запазени