Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са -
и възкресенията и бездните -
все още си жив
в един ретроостатък.
Все още страстта ти
бродира дъха ти -
бездънна е
точката им на пресичане. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация