21.01.2021 г., 22:31 ч.  

Едно изречение 

  Поезия
929 8 19

Погледнах нагоре. Небето се свлече,

и в двора се пръснаха хиляди срички.

Животът е кратък – едно изречение,

но с няколко грешно подбрани: “Обичам те”

Удавих в мастило и восък земята,

венчах ги за по̀лета –  птици ранени.

И сигурно някъде губех душата си,

а може би тя се загубваше в мене.

Изкачвах (надолу) мълчания стръмни

и чувствах, че с вик ще се скъса сърцето ми.

И чувствах, че пак ще се пръсне на думи

в листа ми последен – в едно изречение.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??