Погледнах нагоре. Небето се свлече,
и в двора се пръснаха хиляди срички.
Животът е кратък – едно изречение,
но с няколко грешно подбрани: “Обичам те”
Удавих в мастило и восък земята,
венчах ги за по̀лета – птици ранени.
И сигурно някъде губех душата си,
а може би тя се загубваше в мене.
Изкачвах (надолу) мълчания стръмни
и чувствах, че с вик ще се скъса сърцето ми.
И чувствах, че пак ще се пръсне на думи
в листа ми последен – в едно изречение.