Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам —
такива скучни, мрачно-ежедневни.
Да, риск е, но си струва да опитам
в очите му да стана непрогледна.
На ласката ми той ако отвърне...
О, светъл ден! Не знам какво ще правя!
Но даже цяла в нощ да ме загърне,
с минута-две поне ще го забавя. ...