Едно комунистическо паве
ЕДНО КОМУНИСТИЧЕСКО ПАВЕ
... додето тръпно чаках комунизма,
но комунизмът тъй и не дойде,
аз гледах как животът се изнизва
като вода! – през пукнато биде.
Пощипваха ме с кеф по двете бузи –
и аз им вярвах – пълен идиот! –
те плакнеха слънцата ми в илюзии,
че и за мене иде нов живот.
Те казваха, че Раят е наблизо,
но аз, изглежда, лошо бях ги чул? –
и нощем плюех в своя телевизор,
и плюнката отривах със цървул.
Оказа се, че просто ни будалкат!
И с лозунгите "Дайте да дадем!"
другарите – със всеки ден по малко –
си построиха Рай! – ама съвсем.
Кой реже ми на фурната бюрека,
или кебапче в медиен елей? –
да сте ми живи – нине и до века! –
Доган и Боко, Кирчо и Сергей.
И днес, когато някой нов Месия
към светли бъднини ме призове,
в Канал едно ми иде да забия
едно комунистическо паве!
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
че ще си остане вечен,
но преди да се роди
като сън фалшив отече,
ново бъдеще предрече ...
Коментари
-
Величествена поезия, от която имам нужда в това политическо безвремие.
-
Ми то като погледнеш, е така още от 1944 г.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравявам те.