Едно листо от стар чинар
Автор - Величка Николова - Литатру1
Едно листо от стар чинар
намери пристан в мойта блузка,
а вятърът – не знам защо –
целуна нежно моята бузка.
То бе магия. Ах, каква!
То бе необяснимо чудо.
Сърцето мигом от любов,
от щастие – заби по- лудо.
Едно листо и лек ветрец –
докоснаха ме като строфа…
А любовта е ту живот,
ту неизбежна катастрофа!
Литатру
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени