6.10.2009 г., 16:30 ч.

Едно листо самотно се отрони 

  Поезия » Философска
649 0 5

Едно листо самотно се отрони

от купола на златната липа,

премина през настръхналите клони

и бавно към земята полетя.

 

И в него аз съзрях - сред листопада

се сипваше и моята съдба.

О, как мистично и стремглаво пада

в отворената рана на пръстта...

 

Животът тъй - през пръсти се провира

и търси изход някакъв! Уви,

тревожно и греховно се умира,

неистово, без тръпчица дори!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??