Едно–наум-ия...

3.12.2009 г., 11:36 ч.

Поезия » Любовна

5.0 (5)

866 1 9

Посрещнах съвършения Ромео,
изпратих го във версията "Фал!".
Хиляда женски крепости превземал,
а никоя от тях не задържал...
Сега ми мигаш гузно на парцали...
Не мигай. Че ще взема да настина.
Отдавна съм си струпала багажа,
до утре ще забравиш, че ме има.
Не го мисли - как ще се разделяме -
задоволих се с твоето объркване.
Дулото накривих при прицелване -
уцелих неудачник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Онази
В един панелен храм...

По дяволите – плитките води, които давят снажни вълноломи. След тях е нито пепел, нито дим, но прист...
Мълчание

Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
Самота

Обвива ме със черен плащ нощта, луната плахо в тъмното изгрява, изгубена в безумна самота, танцувам ...

Още произведения »