Мълчание
Защо най-близките си, боже мой,
най-лошо ги раняваме при допир?
Първан Стефанов
Защо ли трябва да говоря
в пристрастна, тежка тишина?
Душата ми в пребродени простори
осмисля споделената вина.
След лутане в ранени чувства
небето с мълнии зове...
Нали понякога изкуството
докосва звездни върхове?
Защо ли трябва да говоря?
Въпросите неистово кънтят.
И само тишината спори
с изстрадания техен път...
От натежалото пространство
ме гледат безпризорните очи
на мигове, които странстват
и нещо в мене не мълчи...
Защо ли трябва да се сърдя
на неподвластни чувства и слова?
Нали в притихналата мъдрост
живеят наранени сетива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
