22.03.2007 г., 9:25 ч.

Едно стихотворение без заглавие… 

  Поезия
775 0 1
Когато очите плачат, сърцето го боли,
то за теб си спомня, спомня си и
песента на раздялата, която ти му пя.
Това беше нашата песен, песента на любовта.
Сега е късно да се съберем,
сега е краят на любовта.
Ти за мен бе всичко,
ти за мен беше свят, изпълнен с мечти.
Сега си просто непознат,
сега те подминавам, без дори : “Здравей!”
Това може би боли, но ти не помисли преди,
че с измамата идва и краят на щастието,
което споделяхме в радостни и тъжни дни.
Не искам да се разделим, не искам да страдаме от това,
но ти сам си избра самотата да бъдеш сам.
Когато очите плачат, сърцето го боли,
боли го да си спомни това, което ти причини,
боли го да си спомни всичко, което преживя
заедно с теб.
Сбогом, сбогом, мили мой, и бъди щастлив,
щастлив с другата любов след мен
и нека тя ти донесе повече радост от мен,
да бъдете щастливи, както с мен не можа.
Сбогом, сбогом, сбогом, любими мой.

© Ло Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • МмМм точно такива чувства като твоите дават началото на едни такива нежни,но в същото време и болезнени стихове...мисля че в нашето творчество откривам доста прилики (не знам дали има нещо общо с вампирите )
Предложения
: ??:??