26.03.2009 г., 7:40 ч.

Егоизъм 

  Поезия » Друга
833 0 8
Като стрък изсушена тръстика
от блатата край селото.
Само кости и восъчна кожа.
Кротко скръстил ръце.
Колко тесни ги правят
напоследък ковчезите!
Цветен мирис сладникаво-гнил
сграбчва мойто небце.
Ти си знаеше, Господи,
аз престанах да плача отдавна.
То не бяха любими,
то не бяха роднини ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Предложения
: ??:??