Боси крачета, мидички малки,
слънце в небето, време за свалки.
Цветни чадъри, тела с бронзов цвят,
плажът събрал е целия свят.
Глъчка безспирна. В небето хвърчило.
Игрива вълна следа заличила.
Пясъчен замък, водорасли зелени,
смях и шеги на плажа родени.
Водна пързалка, сърфове, лодки.
Вятър отнесе шапка на точки.
Мокри усмивки, пръски солени,
Музика - ноти от морски рефрени.
Думички три, с устни рисувам.
Пускам ги с мисъл до теб да доплуват.
С рими да можех да пиша красиво
в стих бих ти казала - „Обичам те, мило!
© Ирен Всички права запазени