Ехо от Коми
„Земя – забравена от Бога”
Аз крещя
от болка в самотата!
Крещя във суровата
руска тайга!
И този вик
е от години насам –
от толкова много
далече…!
Ще ме разбере ли някой,
че топлина,
обич,
себе си
искам да
отдам?!
Но на кого?!
Светът ще оглуша,
а е толкоз тихо…!
Ти,
не ме ли чуваш,
човече?!
Или въздишките,
незаглъхващия стон?!
Всеки отминава –
чужд
на кървящата ти рана!
Така и ти –
ще поемеш,
както другите
по своя път!
Нужно ти е Обич,
за да
живееш!
Прости ми,
но аз не моля
в тази зима!
Ще остане душата неразбрана,
горделива,
в самотата,
а е толкоз уязвима…!
На обич просякиня?!
Не!
Потривам в умазненият клин –
вкочанясалите длани!
Болят, но топлички са
те!
А сърцето?!
Ще влезе в ритъм на
мотора!
Ще каталяса – като него,
но не от старост,
или във тихичка умора,
а от труд в годините
и нестоплено – някога
ще спре!
Ще остане само
споменът –
за очите –
сините –
които носи днес –
моето
д
е
т
е!!!
Стоян Койчев-Шани
Коми
© Стоян Койчев Всички права запазени