Ежедневие
Като на шега обидиха ме снощи,
пътувайки с тролея към дома,
но аз преглътнах – не казах нищо,
само си помислих: от нерви е това.
Пред блока гледам няколко деца,
между колите палят си хартийки.
Поскарах им се: - бива ли така!?
А те: простреляха ме с иглени фунийки.
Ядосан влязох. Зачаках асансьора,
застанал чинно като млад войник,
но той не идва. Събраха се и хора, ...