27.02.2010 г., 12:37 ч.

Ежедневие 

  Поезия » Философска
538 0 1
Вървя по улицата
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда
на онзи извечен порив към любов.
Но кой,
кой, мили Боже,
го интересува
съдбата на пълзящия до него ближен?
Сапуненият сериал повече вълнува,
а по-дълбоко не рови - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Предложения
: ??:??