Вървя по улицата

прашна, пуста...

Нощта изпълва ме с покой.

Душата ми отново е самотна,

чужда

на онзи извечен порив към любов.

Но кой,

кой, мили Боже,

го интересува

съдбата на пълзящия до него ближен?

Сапуненият сериал повече вълнува,

а по-дълбоко не рови -

до хляба лишен

ще стигнеш бързо ти...

А по-нататък няма нищо,

нищичко не е останало от дързостта -

да вдигнеш поглед отвъд хоризонта.

Отишла си е безапелационно младостта...