Валери_Станков (Валери Станков)
1461 960
20.11.2023 г., 7:47 ч.

Ежко Бежко 

  Поезия
659 3 5

ЕЖКО БЕЖКО

 

Бях се ядосал нещо, но разбрах,

че много скоро и това ще мине.

Наместо да се вайкам с ох и ах! –

реших да мина под дъжда копринен.

Разритах в парка мъртвите листа –

залутан в листопада Ежко Бежко,

и вече спрях да мисля за смъртта

като за нещо адски нечовешко.

Приех я – уж, с косата си коси,

а пък над мен разстила тежки гриви! –

смъртта е повод Бог да ни спаси

от адската съдба – да бъдем живи.

 

Край мен – прекрасна, слезе есента –

печалница! – от своите покои,

и с кротък показалец на уста

зачеркна всички скверни думи мои.

През възрасти за обич и мечти,

за смърти, за възторзи и любови,

човекът е осъден да лети! –

дори и прикован в пандиз с окови.

Мислете си понякога за мен? –

и няма да ви бъде вече тежко.

А аз ви обещавам – някой ден

край вас да изтопуркам – Ежко Бежко.

© Валери Станков Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "смъртта е повод Бог да ни спаси

    от адската съдба – да бъдем живи."
    Точен изстрел!
  • Съгласен с Валентина Йотова. Поздравления.
  • Ако трябва да се прераждам в някакво животно, предпочитам лисица. А на теб ти е още рано.
  • Край мен – прекрасна, слезе есента –
    печалница! – от своите покои,
    и с кротък показалец на уста
    зачеркна всички скверни думи мои.
  • смъртта е повод Бог да ни спаси
    от адската съдба – да бъдем живи.

    Неподражаем!
Предложения
: ??:??