Екран от спомени,
филм без истини.
Измислен сценарий,
хей така, само по принцип.
Живот човешки
и мъничко сълзи,
с радост притихнала,
в сърдечните гърди.
Сън за бъдеще.
Размазана картина.
Идеи и мисли... безсмислици,
чертаят пътя напред,
като че ли наистина.
Реалност е всичкото.
Или поне ще бъде.
А за черното на тъмното (и за поуката),
ще споделя в следващия стих.
20.12.2012 година
Галина Петрова Данкова
© Галина Данкова Всички права запазени