12.11.2010 г., 14:56 ч.

Екс витро 

  Поезия » Любовна
860 0 23
Нежен вулкан. Благодатна пустиня.
Сянка на слънце. Тунелна зора.
Обич от Нарцис. Рубинено-синьо.
Бял егоизъм. Небе в пещера.
Всичко във мен е такова, каквото
никога няма да бъде без теб.
Ти презачена екс витро живота ми
и прероди старостта ми в дете.
Счупих се, пръснах се в атоми луди,
взех от Големия взрив радостта,
станах Вселена с безброй пеперуди,
пърхащи трепетно над нежността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??