28.05.2007 г., 8:04 ч.
Екзекуция
Днес беся страховете си. По изгрев...
Сто нощи плетох им въжето.
По пръстите ми дързостта се стича.
Затягам възела със шепот:
- И нека, Господи, да заобичам себе си,
да си простя и тази моя вяра,
че заслужавам вятъра в платната си.
И да греша... Със моята си мяра.
© Радостина Марчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сама знаеш, Поли, че това - да се обичаш - е едно от най-трудните неща...
Прегръщам те! -
обичай се.
Ние те обичаме.
силен стих! -
Вие сте една експлозия от положителен духовен заряд!!!
Благодаря на всички ви! -
Молитва,която трябва да влезе в Библиите!!!
-
Много хубав стих, Ради!
-
Хубаво е!
-
Примка от здраво въже.
Устните шепнат молитва.
Чувам. Смъртта го зове.
Някой му столчето ритва.
Потръпвам от всяка предизвикана смърт.
Вятърът е сбор от страхове и обича безстрашните.
Направи си платна от дързост а от въжето за бесене - такелаж.
Напред към Итака! -
А аз днес обесих самотата си!Какви екзекутори сме с теб!Поздрави!
-
Финалът ти е чудесен!!! Стихът ти също!!!
Поздрави, Ради!!! -
Е,това вече ми харесва.Браво!
-
Браво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нямам какво друго да кажа!