selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
24.04.2014 г., 11:24 ч.

Екзистенциално-непретенциозно 

  Поезия » Философска
519 0 4

  резонно

 

    кръгодвижение

 

      по острото

 

        на живеца

 

          от кръвосмешение

 

            на мислите

 

              се изражда

 

                в творецът

 

              се поражда

 

            по римите

 

          росата от влечение

 

        към теча

 

      на облото

 

    праволежение

 

  хоризонтно

 

творение.

 

 

  *Времето е океан, в който ние сме хвърлено камъче... а кой е този, който си прави жабки и ни праща в инертно наникъде - завинаги... бреговете се изграждат - изядени от водата, която повишава до безкрайност своето равнище - развитие във безпределно развиване и завиване към центъра  на безконечната спирала на раковината; океанът мълчи и преплита концентрацията ни с чуждата, 1 път на милион безвремия; любовта е интерференция, всичко останало са нюанси на сини течения и равна солена тишийна - запълнена с очакване и надежда в кухотата си; всички ние чертаем цветето на живота по водната повърхност; творението е творецът...

 

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доста интересно!
  • Райчо, не знам дали КПрутков е имал в предвит точно това, но в моя контекст се вписва перфектно! Мерси (:

    Мисана, напълно съм съгласна и за дифракцията, тази нощ може да поразмишлявам в/у: какво представляват времевите отвори.. Даде ми апетитна тема. И на теб благодаря (:

    -С
  • Оригинален опит, Северина! Имам предвид и поетичния ти текст и казаното в бележка под линия. Само ще допълня, че освен интерференция, любовта е и дифракция, проявяваща се в "отворите на Времето".

    Поздравление за текста и сърдечен поздрав от мен!:Мисана
  • „Ако седиш на брега и хвърляш камъчета във водата – брой кръговете. Иначе това би било напразно губене на време.” - Кузма Прутков)))
Предложения
: ??:??