Май намерих златните поля,
скрита там е нейде любовта,
вятърът над тях се шири,
моята усмивка нежна дири.

По зеленото търкулнах си мечтите,
в извори горещи влях тъгите,
а под кръст от камък потанцувах,
и звездите ни единствени жадувах.

Бях вълшебен стон отвъден,
за живот реален пак пробуден.
Бях и път, и сън, и вечност,
скътани в душевната безбрежност.

Разпилях се на безброй частици,
във космични атомни редици,
някъде дълбоко във небето,
сила огнена открадна ми сърцето.

И така в полетата от злато,
ще остана след отминалото лято,
винаги ще вярвам, че те Има -
Любов Единствена, Голяма, Нерушима.